МЪЖЕ БЕЗ РАБОТА

ИВАН ТЕРЗИЕВ на 80 години

„Във филма няма ефектни режисьорски решения. Искаме всичко да е простичко като в живота. Ще се радваме, ако успеем да накараме зрителите да почувстват човешкото у всеки от нашите герои, да им внушим, че няма „големи” и „малки” хора, а просто хора, като нас, като тях… Стремяхме се да снимаме документално просто, в ритъма на валяка, застилащ асфалт… В този смисъл филмът ни фиксира една реалност, която е на път да стане архаика. Но на нас ни се поиска да уловим и онова, което отмира, да уловим поезията му. И още нещо бихме искали да кажем – най-хубавите неща на света са безплатни…”
Иван Терзиев
„Този филм е един от най-характерните примери за естетиката на документализма в българското игрално кино. Бригада от работници по пътищата е принудена за няколко дни да бездейства – не са им докарали асфалт. При добро желание в свободното си време мъжете биха могли да направят нещо полезно – например да превърнат прашния център на съседното село в благоустроена площадка…”
Сп. „Болгарские фильмы”, 1973

Наградата на ЦК на ДКМС на режисьора Иван Терзиев и актьора Антон Карастоянов, Варна, 1973